Защо е вредно да правим равносметка на изминалата година
Това време на годината е нормалното, през което се вършат равносметка за миналата и обещания за идната. Можем ли в този сегашен миг да създадем преглед на цялата година. Можем ли да кажем: „ Тя беше добра ”, „ Беше сложна ”, „ Беше превъзходна! ”. А хрумва ли ни от раз нещо, което би трябвало безусловно да свършим в новата година? Да спрем преди да сме протегнали ръка към листа хартия.
Защо да вършим равносметка въобще? Какъв е смисълът?!
Даже в противен случай, с изключение на ненужна, тя е искрено нездравословна. Да се фиксираме в един, който и да е, минал миг, или купища от тях, е като да влезем в капан. Това не значи просто да си спомним нещо – споменът отключва страсти. Това значи да оценяваме този миг, да го оглеждаме от всички страни, да го смиламе от гледната си точка точно в този миг, момента на равносметката. Но дистанцията на времето изкривява вероятността ни. И правдивостта на оценката ни се слага въобще под въпрос.
“Миналото е минало, то ни е дало опита си, спомените и повече от него няма какво да търсим. ”
Можем ли въобще да го оценяваме? Да лепваме етикетчета на събитията в живота си, вместо да мислим за тях просто, с цел да ги осъзнаем и да извлечем изводите за себе си. Това сигурно би било демонстрация на мъдрост, само че няма нищо общо с равносметката. А и ние хората имаме ужасното качество да се вглеждаме в неприятното и да пренебрегваме или омаловажаваме хубавото. Можем да си спомним засегнатост или неприятна преживелица, само че за хубавия изгрев или коледните картички, които сме получили, не се сещаме. Хубавите мемоари са скъпи, по тази причина дано не ги скапваме с сериозно мислене за предишното. Полезно би било само да се вслушваме в гласа му и да не повтаряме грешките си.
Равносметката за остарялата година върви ръка за ръка с обещанията за новата.
Разбира се, няма нищо неприятно да си пожелаем да спрем цигарите, да отделяме повече време за спорт, да търсим по- хубава работа. Но и тук е същото като с предишното. Втренчването в един недействителен миг, още не случил се, може би е още по- неприятно, от втренчването в предишното.
“Защото в тази своя проекция за бъдещето, отлагаме всичко това, което е можело да свършим през днешния ден. ”
Да разчитаме на безконечното „ от на следващия ден ”, това е най- неприятната услуга, която можем да си създадем. Амбицията ни в този предновогодишен миг, че през новата година ще сме „ по ”, е чиста заблуда. Та Нова година е след два- три дни, кое ще се промени толкоз за два- три дни? И то толкоз съществено.
Новогодишните обещания са симптом на една грандиозна уязвимост – немощта да сме създали до момента това, за което се заричаме от на следващия ден. Да си обещаем, че от Нова година стопираме цигарите значи, че не сме имали сили да спрем до момента или още в този момент даже. Грешката е същата като с предишното – обещаваме нещо от вероятността на настоящия миг. А в случай че след месец е друго, какво ще остане с тези обещания след година, в случай че се осмелим да създадем равносметка? Сега желанията ни са едни, и то да отбележим, повлияни от тази подла равносметка, само че след време може да са други.
И стигаме до нещо, за което да се хванем.
Нужно е да се опрем все на нещо, тъй като тотално сме изгубили почва – отказахме се от предишното, под формата на равносметка и не желаеме да погледнем в бъдещето през призмата на новогодишните обещания.
“Нека да се съсредоточим върху сегашния миг. ”
Ето тук в нас, в този момент, е ключът, който ще ни направи щастливи и цялостни в навечерието на Нова година и във всеки различен ден. Единственият значим е днешния ден, настоящия момент – той е пълнотата на прекарването и страстта, подбудена от него, на мислите ни и събитията. Дистанция няма, няма и заблуда. Ние сме едно цяло със себе си и света. А с цел да отдадем дължимото на предишното и бъдещето си в навечерието на Нова година, можем да създадем единствено две неща:
“Да извиним и да благодарим. ”
Само по този начин ще сме свободни да преживеем най- хубавия си ден, днешния.
Инфо: www.hera.bg
